Не обичам супа.

Тия дни, обаче с един приятел импровизирахме. Та взе че се получи нещо много вкусно. И решихме да повторим - в малко по-голямо количество.

Един, втори ден супа... На третия, вече имах чувството,, че минавайки покрай хладилника, съм на витрината с тиква. Едно и също парче, в една и съща поза опитвайки се да привлече вниманието на дневната дажба в детската градина. Или бях сляла без да искам дните за тиква един път в седмицата - в няколко поредни с моята супа.

Примлясквайки от фалшиво удоволствие, се сетих, че гледахме "Приказка за Десперо" - една много сладка анимация. Където малко мишле с големи уши спасява красивата принцеса  в град залят от супа. И ето ви общото.

Май сега си спомням причината да направим супа. След прожекцията. Само дето забравихме да се подсигурим с мишока, дето накрая ще излезе героично и ще ме спаси...

Обява: "Търси се Десперо"

буахаха, не съм бил аз. иначе супената диета е по моята част, в гощавката женска